Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
чобан
чобански
човек
човеколюбец
човеколюбив
човеколюбие
човекомразец
човеконенавистен
човеконенавистник
човеконенавистнически
човекоподобен
човекоядец
човекоядство
човече
човечен
човечески
човечество
човечец
човечно
човечност
човешки
човещина
човка
човъркам
човъркане
чоглаво
чокан
чокой
чокойка
чокойски
чокойство
чолак
чомага
чомагаш
чомак
чоп
чопкам
чопкане
чоплене
чопля
чорап
чорапен
чорапче
чорба
чорбаджи
чорбаджийка
чорбаджийски
чорбаджийствам
чорбаджийство
чорбаджилък
чорбаджия
чорбалат
чорбест
чорла
чорлав
чорли
чорльо
чорля
чорт
чортов
чортовски
чоха
чохаджия
чохен

чоп1, чòпът, чòпа, мн. няма, м. (тур.). Козина, косми или кълчища, които се слагат в хоросан за мазане на тавани.

чоп2, чòпът, чòпа, мн. няма, м. (тур.). Диал. Жребие. Хвърлям чоп.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.