|
човъ̀ркам, -аш, несв., прех. 1. Чопля, дълбая, бърникам. Той човъркаше с отвертка котлона. 2. За червей — прояждам, дълбая. Чуваше се само как червеи човъркаха старите греди на плевнята. Г. Караславов. 3. Прен. Занимавам се с някаква дребна, незначителна работа. Нещо работи, нещо човърка с ръцете си. Влайков. Цял ден човърка в градината. 4. Прен. За мисъл, чувство и под. — безпокоя, тревожа, измъчвам, чопля. Непрекъснато, ден и нощ, го разяждаше, човъркаше един и същ въпрос: накъде? А. Гуляшки. човъркам се страд.
|