|
чòрлав, -а, -о, прил. 1. Който е с разбъркана, невчесана коса; рошав. Из съседните смълчани къщурки наизскачаха развлечени жени, чорлави дечурлига. Елин Пелин. Изцапан, чорлав и нечист, той беше изгубил всеки човешки вид. Йовков. 2. За брада, коса — който е разбъркан, невчесан; рошав. Той гледа страшно с изпулени очи, с настръхнала чорлава коса. Вазов. Момъкът беше по риза, разгърден и овалян, с чорлава коса, която падаше над челото му. Ст. Загорчинов. Чорлава брада.
|