ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
| чобан
чобански
човек
човеколюбец
човеколюбив
човеколюбие
човекомразец
човеконенавистен
човеконенавистник
човеконенавистнически
човекоподобен
човекоядец
човекоядство
човече
човечен
човечески
човечество
човечец
човечно
човечност
човешки
човещина
човка
човъркам
човъркане
чоглаво
чокан
чокой
чокойка
чокойски
чокойство
чолак
чомага
чомагаш
чомак
чоп
чопкам
чопкане
чоплене
чопля
чорап
чорапен
чорапче
чорба
чорбаджи
чорбаджийка
чорбаджийски
чорбаджийствам
чорбаджийство
чорбаджилък
чорбаджия
чорбалат
чорбест
чорла
чорлав
чорли
чорльо
чорля
чорт
чортов
чортовски
чоха
чохаджия
чохен
|
чòпля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Ровя нещо с пръст, нокът или с остър предмет по повърхността; къртя, човъркам. Дясната му ръка напипа дупка в стената и без да иска се залови да я чопли. К. Петканов. Видя, че Монка бе се навела, та чоплеше нещо с пръсти. И. Волен. 2. Развреждам, разкървявам рана, пъпка. Па си взема остро ножче, / та си чопли девет рани, / девет рани куршумени. Нар. пес. Не чопли пъпката, да не се инфектира. 3. Рядко. За добитък — скубя дребна трева при пасене. Малкото стадо овци и кози сладко чоплеше младата трева. Елин Пелин. 4. Прен. Занимавам се с някаква незначителна работа. Людмила изтича навън, огледа се и като видя Бешемлията, който чоплеше нещо при оградата, припна към него. А. Гуляшки. 5. Прен. За мисъл, чувство — безпокоя, тревожа, измъчвам. Какво да прави? Нещо чоплеше немирната му душа и не му даваше спокойствие. Елин Пелин. Тая мисъл от по-рано още го чоплеше и съблазняваше. Влайков. чопля се страд.
|