човèщина, мн. няма, ж. 1. Проява или качество на добър, добросърдечен човек; човечност, хуманност. Това самопожертвуване му се налагаше от чувството на справедливост и човещина. Вазов. Ами че ние сега ако не покажем човещината си и не се отблагодарим на нашите освободители, кога друг път? А. Каралийчев. 2. Човешка слабост; грешка, прегрешение. Пропуснах да ти се обадя. Човещина е, може да се забрави. □ Дом на човещината (остар.) — заведение за превъзпитание на малолетни престъпници. Показвам си човещината — отнасям се внимателно към някого.
|