|
чорбаджи м. 1. Зват. от чорбаджия. В турско време — почтено, учтиво обръщение на турчин към българин. Чорбаджи, отвори! — извикаха по турски. Вазов. Не вярвам, помни ми думите, Щерю чорбаджи. Йовков. 2. Звание на чорбаджия, изговаряно пред името му. Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Вазов.
|