|
човèшки, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на човек. Човешки крак. Човешко сърце. 2. Който е свойствен, характерен, присъщ на човек. Сърдечната душа на ковача познаваше само чисто човешките отношения към хората. Йовков. Човешка реч. Човешки живот. Човешки ум. Човешко достойнство. 3. Който се състои от човеци, от хора. Скоро върху големия хълм се очертаха и спряха големи и тъмни карета от човешки маси. Йовков. Човешко общество. 4. Предназначен за човеци, за хора. Човешко жилище. Човешко общежитие. 5. Прен. Разг. Сносен, поносим, приличен. В гостилницата не намерих ни легло човешко, ни прислуга, ни храна. Вазов. Един млад и жизнен народ със славна история е достоен за по-човешки живот. Вазов.
човèшки нареч. Разг. Както подобава, както е присъщо на човек; добре, разумно, разбрано. Аз му приказвам човешки, а той не иска да ме знае! К. Петканов. Тия хора няма да ни сторят нищо, ако не ги обиждате и се държите човешки. Дим. Димов.
|