Речник

човèк, зват. човèче, мн. (остар.) -ци и хòра, (остар.) лю̀де, м. 1. Същество, което за разлика от животните има способност да мисли и говори, да живее обществен живот, да изработва оръдия на труда и да си служи с тях. Старата философия, до каквато и висока степен на развитие да беше достигнала, никога не беше се възвисила до принципа на равенство между човеците. Величков. Младото соколче не се уплаши. То още не знаеше какво е човек. Елин Пелин. Учил беше една година в училището на Райно Попович и затова минаваше за учен човек. Йовков. Умен човек. Честен човек. Разбран човек. || В съчет. с предлога на и друго съществително означава лице, за което са характерни качествата, изразени с това съществително, напр. човек на настроения — лице, което лесно мени настроението си, човек на изкуството — лице, което се занимава с изкуство, човек на честта — лице, което много държи на честта си. || В съчет. с притежателно местоимение или с предлога на и друго съществително означава лице, което е в близки връзки или под силното влияние на лицето, означено с притежателното местоимение или със следващото съществително. Той е, така да се каже, твой човек. Щом си му бил началство. М. Грубешлиева. Томас Брийн се оказа човек на американската държавна полиция. Г. Белев. Човек на директора. 2. Лице, личност с положителни нравствени и интелектуални качества, почитано и уважавано от другите. Той си спомни за философа Диоген, който посред пладне търсеше „човек“ в атинските улици. Вазов. Знай и това, че ако не послушаш моите съвети, то нашите граждани ще да те накарат насила да бъдеш пò човек. Каравелов. Да знаете — няма да се върна в полка! И защо да се върна? Кой ме смята за човек там? К. Петканов. Той излезе човек. Не е човек да се разбереш с него. 3. Мъж. Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Еньовото кафене. Йовков. При кладенчето слезе дребен, сух петдесетгодишен човек със селски потури. Елин Пелин. Карай си низ пътя, слушаш ли, човече! / Или да повикам деверите вече? Яворов. 4. Само ед. Всеки, някой (никой), който и да е. Не трябва да стои човек със скръстени ръце и да чака наготово. Каравелов. Идат минутите преди заспиването, ония минути, когато най-после човек остава сам, сам със себе си само. Йовков. || Разг. Фам. Само членувано, обикн. след сказуемото — за израз на снизходителност или лека ирония към някого. Не ми е за парите, ами за стареца ми е мъчно. Съсипан е човекът. Елин Пелин. Още тогава си го каза човекът, че не вярва в бога. Ст. Чилингиров. Пих от това проклето вино, което Тодор ми похвали с пълно право, човекът. Елин Пелин. 5. Диал. В съчет. с притежателно местоимение — мъж, съпруг. Боже, боже! — заплака Кировица. — Да ми остави моят човек жито за половината село, а аз децата си да няма с какво да нахраня. Г. Караславов. И се чу гласът на Митра Кутрева: — Що ти е сторил човекът ми, бре, турчине! Дим. Талев. □ Божи човек — кротък, смирен човек. Душа човек (разг.) — много добър човек. Жив човек (разг.) — само в съчет. с отрицание: никой. Наоколо жив човек не се виждаше. Йовков. Няма ли нейде жив човек / водица да ми подаде? Нар. прик. Като човек (разг.) — човешки, с добро. Ами че ела, попитай ме като човек, а пък ти се нахвърли върху ми, като да съм заклал баща ти. К. Петканов. Педя човек (разг.) — много дребен човек. Половин човек (разг.) — болен, изтощен човек. А аз съм половин човек. Кръвното ми налягане все се качва. М. Грубешлиева. Ставам човек — а) Започвам да водя добър и почтен живот, да се трудя. Ах, тоя вагабонтин! Няма да стане човек! Вазов. б) Преуспявам, издигам се. Аз от ратай станах човек — обичаше да разправя той. — Ей с тия ръце и с тая глава! А. Гуляшки. Човек на място (разг.) — решителен, енергичен, справедлив човек. Човече божи (диал.) — фамилиарно обръщение към близък, човек при увещания, съвети. Няма ли кой да му каже: бе, човече божи, защо се трепеш, защо се напъваш? Йовков.