Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
чобан
чобански
човек
човеколюбец
човеколюбив
човеколюбие
човекомразец
човеконенавистен
човеконенавистник
човеконенавистнически
човекоподобен
човекоядец
човекоядство
човече
човечен
човечески
човечество
човечец
човечно
човечност
човешки
човещина
човка
човъркам
човъркане
чоглаво
чокан
чокой
чокойка
чокойски
чокойство
чолак
чомага
чомагаш
чомак
чоп
чопкам
чопкане
чоплене
чопля
чорап
чорапен
чорапче
чорба
чорбаджи
чорбаджийка
чорбаджийски
чорбаджийствам
чорбаджийство
чорбаджилък
чорбаджия
чорбалат
чорбест
чорла
чорлав
чорли
чорльо
чорля
чорт
чортов
чортовски
чоха
чохаджия
чохен

чорàп, м. (тур.). Част от облеклото, направена от трикотажна материя, вълна или коприна, която се обува на краката. Младата стопанка се разшета из стаите. Тя отвори сандъка с чеиза си и извади хубави вълнени чорапи, ризи и други дрехи. К. Ламбрев. Тя беше с отрязана и накъдрена коса, с хубава рокля, с тънки копринени чорапи и обуща с високи токове. Г. Караславов. Плета чорапи. Найлонови чорапи. □ Чорапът се разплита — работата е почнала да се разкрива.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.