Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ч
ча
чв
че
чи
чл
чм
чо
чр
чу
чъ
чобан
чобански
човек
човеколюбец
човеколюбив
човеколюбие
човекомразец
човеконенавистен
човеконенавистник
човеконенавистнически
човекоподобен
човекоядец
човекоядство
човече
човечен
човечески
човечество
човечец
човечно
човечност
човешки
човещина
човка
човъркам
човъркане
чоглаво
чокан
чокой
чокойка
чокойски
чокойство
чолак
чомага
чомагаш
чомак
чоп
чопкам
чопкане
чоплене
чопля
чорап
чорапен
чорапче
чорба
чорбаджи
чорбаджийка
чорбаджийски
чорбаджийствам
чорбаджийство
чорбаджилък
чорбаджия
чорбалат
чорбест
чорла
чорлав
чорли
чорльо
чорля
чорт
чортов
чортовски
чоха
чохаджия
чохен

чорбà ж. (тур.). Течно ястие от сварени зеленчуци, месо и пр.; супа. Взе от печката тенджерата с картофената чорба и я сложи на масата. Дим. Ангелов. Той сърба лютива фасулена чорба. Елин Пелин. □ Зелева (армеева) чорба — сок от кисело зеле.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.