Home » Structure » Bulgarian etymology » Researchers » Todor Todorov, Prof., Dr.Sci.

Todor Todorov, Prof., Dr.Sci.

Professional Biography

of Todor At. Todorov, Senior Researcher, Ist Rank, DrSci

Department of Bulgarian Etymology (head of the Department from 1990 to 2004)

Contact Details:

e-mail: etym@ibl.bas.bg,

address: Shipchenski prohod str.52, block 17, room 601, Sofia 1113; Bulgaria;

Tel. 00359 02 979 29 73

Fax : 00359 2 872-23-02

Fields of Research Interests:

Comparative Slavic, Balkan and Indo-European Linguistic Bulgarian, Slavic and Balkan Etymology, Slavic System-Structural Diachronic Morphology

Education and Qualification:

1991 – obtaining a DrSci degree

1981 – Institute for Slavistics in Leipzig and Berlin, Germany, 3-month specialization.

1972 – 1973 – Institute for Slavistics in Warsaw and Institute for Polish Language in Krakaw, Poland, 2-month specialization in the field of Slavic Etymology.

1972 – Etymological Department of the Institute for Czech Language in Brunn, Czech Republic, a month specialization in the field of Slavic Etymology.

1952–1956 – Sofia University „St. Kliment Ohridski“, Bulgarian and Russian Philology

Professional Development:

from 1994 to present – Institute for Bulgarian Language, BAS, Senior Research Associate, Ist Rank

1992–1994 – Institute for Bulgarian Language, BAS, Senior Research Associate, IIst Rank

1977–1992 – Institute for Bulgarian Language, BAS, Research Associate, Ist Rank

1973–1977 – Institute for Bulgarian Language, BAS, Research Associate, IIst Rank

1969–1973 – Institute for Bulgarian Language, BAS, Research Associate, IIIst Rank

Participation in Research Projects for the Last Ten Years:

BULGARIAN ETYMOLOGICAL DICTIONARY, co-author and co-editor of the dictionary, editor-in-chief of the dictionary (from 2004 to present), head of the project (from 2000 to present), budget subsidy

Expert and Public Activity:

Member of the Scientific Board of the Institute for Bulgarian Language „Prof. Lyubomir Andreychin“ (from 1992 to present);

Member of the Expert Scientific Council of Linguistics at the Supreme Attestation Commission (1996–2000, 2003–2007);

Member of Commission of Balkan Linguistics at the International Committee of Slavists;

Member of Commission of Etymology at the International Committee of Slavists;

Member of the editorial staff of the Balkan Linguistics/Linguistique balkanique Journal (1999–2007), editor-in-chief (2004–2007).

Selected Publications:

2008

Относно произхода на български думи и някои принципи на етимологичното проучване. В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. Дина С. Станишева. Съст. Я. Бъчваров, М. Виларова, Й. Трифонова. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2008, 355–362.

Произход на няколко диалектни български думи. В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография. В памет на проф. д.ф.н. Кети Анкова-Ничева. Ред. и съст. Ст. Калдиева-Захариева, Л. Крумова-Цветкова. София, Академично издателство „Проф. М. Дринов“, 2008, 261–264 [ка̀скътъ, миннѐт, насту̀вам (св. в. на̀стуя), насу̀вам, пачѐта, рос].

Trois mots d’emprunt roumains dans les parlers bulgares: корнѝца, пъй, транту̀вам. In: The Romance Balkans, Collection of Papers presented at the international conference The Romance Balkans, 4–6 November 2006, Belgrade. Ed. by B. Sikimić, T. Ašić. Belgrad, Балканолошки институт, 2008, 89–94.

2007

Относительно происхождения болгарского орнитонима синигер ’птица Parus’. В: Этимология 2003–2005. Москва, Наука, 2007, 239–243.

Произход на няколко български диалектни думи: изпа̀вам, тòркам, тортòсвам се, тра̀сенина, тра̀сеница. В: Словенска етимологиjа данас. Зборник симпозиjума одржаног од 5. до 10. септембра 2006. године. Ур. Ал. Лома. Београд, ИСJ САНУ, Чигоjа штампа, 2007, 403–408.

2006

Български етимологии. In: Studia etymologica Brunensia 3. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Nakladatelství Lidové noviny, 2006, 379–383.

Славянски етимологии. Бълг. топòря (се), топòрчим се, рус. топúриться, топорúться, натопóриться, топóрщить(ся), топóрить(ся), чеш. topoři(ti), други форми и варианти. В: Ad fontеs Verborum. Исследования по этимологии и исторической семантике. К 70-летию Жанны Жановны Варбот. Отв. ред. А. Ф. Журавлев. Москва, Индрик, 2006, 355–362.

Mots bulgares empruntés aux langues balkaniques voisines [мору̀га; певердѐ, пельвердѐ, пелевердѐ пѐкля; прегу̀мен]. Балканско езикознание, XLV/2, София, 2006, 275–278.

2005

Балкански заемки в български говори. In: La lengua y su naturaleza dinámica. Homenaje a Ivan Kanchev en su 70 aniversario. Езикът и неговата динамична природа. Юбилеен сборник по случай 70-годишнината на Иван Кънчев. София, НИБА Консулт ЕООД, 2005, 240–244.

Произход на диалектната българска дума ка̀матен ’красив, хубав’ и някои методологични етимологични проблеми. В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. Отг. ред. Т. Ат. Тодоров. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005, 290–293.

Mots d’emprunt turcs en bulgare: затумуру̀чен, талека̀т, таут, таутлу̀. In: Turcs and Non-turks. Studies on the History of Linguistic and Cultural Contacts. Studia Turcologica Cracoviensia, 10. Kraków, 2005, 465–471.
2004

Относно произхода на българския глагол подстòрвам ’подбуждам, подстрекавам’ (в св.в. подстòря) и на диалектните български глаголи наста̀рам (в св.в. на̀стора), нъстòрьоЬм (в св.в. нъстòръ) с подобни и други значения. Rocznik slawistyczny, LIV, Warszawa, 2004, 115–120.

Относно произхода на глаголните форми плу̀пна, плу̀пвам. Български език, LI/2–3, София,2004, 230–233.

2003

Някои методологични проблеми при етимологизуване на българска лексика от славянски и неславянски произход. Български език, L/4, София, 2003, 80–88.

Относно произхода на българските глаголи отмаля̀вамотмалѐя), премаля̀вам (в св.в. премалѐя) и на други форми. In: Studia etymologica Brunensia 2. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Nakladatelství Lidové noviny, 2003, 127–136.

2002

Български етимологии. In: Dzieje Słowian w świetle leksyki. Pamięci Profesora Franciszka Sławskiego. Red. J. Rusek, W. Boryś, L. Bednarczuk. Kraków, Wydawnictwo Uniwersytetu Jagiellońskiego, 2002, 489–492 [му̀няк; пенчѐ тархос, та̀рхус, та̀рос, та̀рус и др.].

(co-authorр) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК Т. VI (пỳскам–словàр2). Ред. М. Рачева, Т. Ат. Тодоров. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002, 387–453 (от с1 до саля̀ра).

СТАРОБЪЛГАРСКОТО АНАФОРИЧНО МЕСТОИМЕНИЕ И НЕГОВИТЕ НОВОБЪЛГАРСКИ ЗАСТЪПНИЦИ. ПРОИЗХОД НА ФОРМИТЕ. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002, 233 стр.

2001

Bulgarische Wörter einheimischen (slawischen) oder fremdsprachigen Ursprungs? Einige Beispiele. Балканско езикознание, XLI/1, София, 2001, 71–76 [тършу̀вам; навратя̀вам, навратя̀ навратя̀свам, навратя̀сам]. Deux mots d’emprunt grecs en bulgare: су̀вросам et су̀росам. Балканско езикознание, XLI/2, София, 2001, 135–136.

2000

Славянски произход на две диалектни български думи: гамòтя, гамòсвам. In: Studia etymologica Brunensia 1. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Euroslavica, 2000, 123–126.

Сърбохърватски заемки в български говори: таба̀рка, та̀слица. Български език, XLVIII/6, София, 1999–2000, 45–46.

Три турски заемки в български говори: пенчѐ, теслиджѐ (и теследжѐ), тòзуруво. Български език, XLVIII/4–5, София, 1999-2000, 139–140.

Zur Etymologie des bulg. таратòр ’eine Art kalte Suppe’. Балканско езикознание, XL/2, София, 1999–2000, 185–187.

1998

Проблемите на заетата лексика в славянските етимологични речници. В: Славянска филология. Т. 22. Доклади за XII Международен конгрес на славистите – Краков, 1998. София, 1998, 123–128.

Неорганична гласна м на мястото на а в родопски български думи, заети от турски. Български език, XLVII/4, София, 1997–1998, 40–46 [ммксус, тмвла, бмре, бмрек, тмвлем и др.].

1996

(co-author) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. V (падѐж–пу̀ска). Отг. ред. И. Дуриданов. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов, 1996, 386–497 (от пля̀вез до пòлза), 575–621 (от поя̀та до пращя̀).

1995

(съавтор) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. IV (мѝнго2–па̀дам). Ред. В. И. Георгиев и И. Дуриданов. София., Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 157–236 (от мла̀жа до мòняк), 702–735 (от ну̀мер до ня̀що), 853–893 (от òле до опадѝкос).

Произход на думите досу̀щ, досу̀щка, досу̀ш, досу̀шка, досу̀щ. Български език, XLV/3, София, 1995, 228–232.

1994

ЕТИМОЛОГИЧНИ ЕТЮДИ. ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИ ДУМИ. София, Диос, 1994, 331 стр.
Рец.: V. Nestorescu. Studii şi cercetări lingvistice, XLV/3–4, Bucureşti, 1994, 246–248; Ив. Стоянов . Мовознавство, 4–5, Киïв, 1996, 73–74.
Относно произхода на су̀рва, Су̀рва, сурва̀кам, су̀рвака, Су̀рваки и на други производни от су̀рва. Български език, XLIII–XLIV/4, София, 1993–1994, 342–347.

Произход на новобълг. су̀трин, су̀трина, диал. су̀тро, су̀тре, су̀тра, су̀тром и на други форми. Български език, XLIII-XLIV/5–6, София, 1993–1994, 493–496.

1993

Славянского ли происхождения болг. диал.тмвлгм ’откармливать’? Балканско езикознание, XXXVI/3, София, 1993, 281–284.

1992

Относно произхода на българската дума пор ’животно Mustela putorius’. Език и литература, XLVII/4, София, 1992, 71–74.

1991

Стб. ѥго, N†его, ѥга и техните новобългарски застъпници. Български език, XLI/1, София, 1991, 30–38.

1990

Системно-структурен диахронен метод за изследване произхода на формите на старобългарското анафорично местоимение и на неговите новобългарски застъпници. Български език, XL/2, София, 1990, 105–113; XL/3, София, 1990, 206–214.

Стб. ¬м№, н†ем№, новобълг. му, нѐму (и техни варианти). Възникване на формите. Български език, XL/6, София, 1990, 499–502.

1988

Болгарские диалектные слова греческого происхождения: мила̀т, милад, милод, мълтѐска. Балканско езикознание, XXXI/3–4, София, 1988, 147–149.

Произход на глаголните форми омру̀зна, омру̀звам. Български език, XXXVIII/5, София, 1988, 418–420.

L’origine des mots bulgares dialectaux нър, ну̀рша се, ну̀ршам се. Revue des études slaves, LX/2, Paris, 1988, 427–431.
1987

Произход на новобългарските дателни форми за ж.р. ед.ч. ѝ, ей, е и на техни варианти. Български език, XXXVI/1–2, София, 1986, 108–111.

Произход на новобългарските винителни и общи падежни форми за ж.р. ед.ч. нѐя, нѐйа, нѐйе и на техни варианти. Език и литература, XLII/1, София, 1987, 105–109.

1986

(co-author) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. III (крес1–мѝнго1). Ред. В. И. Георгиев. София, Издателство на БАН, 1986, 60–124 (от крът1 до куля̀ша), 260–288 (от л1 до ла̀йца), 487–550 (от лудѐя до лу̀йца).

Произход на три диалектни думи. Език и литература, XLI/4, София, 1986, 87–89.

Quelques mots bulgares dialectaux rares d’origine albanaise. Балканско езикознание, XXIX/1, София, 1986, 67–69.

1985

Quelques mots bulgares d’origine roumaine. Балканско езикознание, XXVIII/3, София, 1985, 49–52.

1984

Quelques mots bulgares d’origine turque. Балканско езикознание, XXVII/1, София, 1984, 53–56.

1983

Произход на глагола та̀ча. Български език, XXXIII/4, София, 1983, 315–318.

1982

Аористната основа (ἐ)λαχ- на новогръцкия глагол λαχαίνω в български диалектни думи. Български език, XXXII/6, София, 1982, 508–511.

1981

Две турски заемки в българския език: келту̀вам, килту̀вам; конлу̀к. Philologia/ Филология, 8–9, София, 1981, 127.

1980

Ęу̀да ’коледарска чета; група хора; дружина; дружина работници; ято птици’, ку̀дя ’целувам’, ку̀дз ’закрилям’ (Етимологични бележки). Български език, XXX/4, София, 1980, 364–365.

Три заемки от турски в българския език. Philologia/Филология, 7, София, 1980, 65–67. Un cuvînt bulgăresc de origine romanească: ка̀чур (ка̀чор, ка̀чура). Limba română, XXXIX/1, Bucureşti, 1980, 35–37.

1979

(co-author) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. II (и–крепя̀). Ред. В. И. Георгиев. София, Издателство на БАН, 1979, 221–312 (от капладѝсвам до квя̀ту), 365–409 (от ким1 до кѝяк), 699–712 (от краб до крак).

1973

Българските диалектни думи излачу̀дим, йòря, йòтульке. Български език, XXIII/5, София, 1973, 404–405.
About T. At. Todorov

Селимски, Людвиг. Тодор Атанасов Тодоров на шейсет години. Съпоставително езикознание, XIX/1, София, 1994, 124–126.

Селимски, Людвиг. Библиография на трудовете на Тодор Атанасов Тодоров. Съпоставително езикознание, XIX/1, София, 1994, 126–130.

Кънчев, Иван. Ст.н.с. I ст. д-р Тодор Тодоров на шестдесет години. Български език, XLV/1–2, София, 1995, 184–185.

Куцаров, Иван. Славяните и славянската филология. Пловдив, 2002, 184–185, 112, 402, 424, 428, 693, 748, 797.

Дейкова, Христина. Ст.н.с. I ст. дфн Тодор Атанасов Тодоров на 70 години. Български език, LI/4, София, 2004, 115–121.

Дейкова, Христина. Библиография на трудовете на Тодор Атанасов Тодоров. Съпоставително езикознание, XXX/2, София, 2005, 164–170.