EN
Начало » Структура » Българска диалектология и лингвистична география » Карта на диалектната делитба на българския език

Карта на диалектната делитба на българския език

Българският език се характеризира както със своето специфично структурно единство, така и с многообразието на териториалните си диалекти. Познанието за народните говори на даден език е от първостепенна важност за изучаването на неговата история, за мястото му сред другите сродни и съседни езици, за същността и пътищата на развитие на неговата езикова норма.

В Секцията за българска диалектология и лингвистична география при Института за български език към БАН се изработва и публикува многотомен Български диалектен атлас, в който се проследяват в детайли диалектните особености на българския език на различни равнища – фонетично, морфологично, синтактично и лексикално. Издадени са различни видове карти и атласи – регионални и обобщаващи.

Първият дигитален вариант на интерактивната Карта на диалектната делитба на българския език бе публикуван на сайта на Института за български език през 2016 г. Поради големия интерес към нея и многобройните запитвания от цяла България по Националната научна програма, финансирана от МОН, „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ през 2019 г. колектив от Института за български език започна работа по обогатяването и разширяването на съдържанието на картата.

На първо място бе увеличен броят на въпросите, чрез които се представя информацията за говора на селищата, отразени на картата. Освен първоначално описаните въпроси от областта на фонетиката, морфологията и лексиката в диалектоложката информация бяха включени и въпроси от областта на синтаксиса, което позволи отразяването на диалектните особености на всички езикови равнища. На второ място бяха проведени диалектни експедиции за разширяване на мрежата от селища, за които се дават сведения на картата. Въпреки кризата от COVID-19, която съществено затрудни работата през втората и третата година от изпълнението на задачата, екипът от Института в състав Л. Антонова-Василева, Сл. Керемидчиева, Л. Василева, А. Кочева, Ил. Гаравалова, М. Котева, К. Ушева, Г. Митринов, К. Първанов записа и проучи материал и записа образци от говорите на над 50 нови селища. В обновения вариант на картата са публикувани и снимки, които илюстрират оригиналния бит на българските села в нашето съвремие.

Публикуването на обновения вариант на диалектната карта създава нови възможности за запознаването на обществеността по лесно достъпен начин с богатството на българския език в неговото регионално многообразие. То създава стимул за засилването на интереса към културата и диалекта на родния край. Картата може да се използва в обучението по български език, българска етнография и културология. Освен за работата на педагози и журналисти тя може да служи и на дипломатите, тъй като показва единството на диалектите вън от съвременните държавни граници на България със съвременния български език въз основа на автентични образци от народните говори.

Картата показва основните диалектни области на цялата територия на българското езиково землище и дава възможност на широката общественост да се запознае с основните български диалекти, да проследи техните граници.

Основната двудялба на българските диалекти на източни (с изговор бял) и западни (с изговор бел) се отразява чрез двата типа цветове – топли и студени. По-нататък границите на диалектните области се оцветяват чрез нюанси на тези цветове, а границите на диалектите в областите – чрез вътрешни линии, обединяващи групи от специфични диалектни явления, които ги характеризират. Чрез вътрешни изоглоси и щриховки са отразени и някои допълнителни типологични особености на диалектите, които свързват не само съседни, но и географски отдалечени говори.

В този вариант на интерактивната карта се демонстрира и начинът, по който в бъдеще могат да бъдат представени образци от основните диалектни особености на всяко едно конкретно селище, събрани по Програмата на Български диалектен атлас.

Картата на диалектната делитба на българския език ще представлява интерес за учени, ученици и студенти, за краеведи, културолози, социолози, журналисти и др., както и за всички, които искат да се запознаят с богатството на българския език на диалектно равнище.