История

Основаването на Българското книжовно дружество в Браила през 1869 г. поставя началото на нов етап в развитието на филологическата наука в България. Една от основните цели, залегнали в програмата на Дружеството, е изграждането и усъвършенстването на българския книжовен език.

 

 

След Освобождението Българското книжовно дружество премества седалището си от Браила в София. Заедно с новооснованото Висше училище, което по-късно прераства в Софийски университет, се създават първите средища на развиващата се филологическа наука – Историко-филологическият факултет на Висшето училище и Историко-филологическият клон на БАН. Със закон от 1911 г. Дружеството се преструктурира и се основава Българската академия на науките.

 

 

Новата институция учредява специална Речнишка комисия, чиято основна цел е изработването на Български тълковен речник с оглед към народните говори. Огромната лексикографска работа довежда до създаването на 15 май 1942 г. на Служба за български речник, която по-късно е преименувана на Институт за български речник, а през 1949 г. прераства в Институт за български език. От 2004 г. Институтът носи името на един от най-големите български езиковеди и негов дългогодишен директор – проф. Любомир Андрейчин.

 

 

Постепенно изследователската работа в Института се разширява и днес обхваща различни области на езикознанието: съвременен български език, езикова култура, история на новобългарския книжовен език, диалектология, етнолингвистика, история на българския език, лексикология и лексикография, общо и съпоставително езикознание, етимология, ономастика, терминология и терминография, компютърна лингвистика и др.

 

 

По инициатива на проф. Любомир Андрейчин през 1953 г. се създава Службата за езикови справки и консултации, която предоставя на граждани, институции, организации, медии и др. компетентна информация по всички въпроси, свързани с българския език. Службата за езикови справки разполага с богат архив и дигитална база данни, които подпомагат изследванията върху динамиката на книжовноезиковите норми, както и тяхната кодификация.

 

 

През 1951 г. започва да се издава списание „Български език“, научен орган на Института за български език, а в периода 1951–1985 г. излизат „Известия на Института за български език“, наследени от поредицата „Българско езикознание“ (1995–2004). От 2014 г. издаването на Известията е възобновено.

 

 

През 1959 г. започва да излиза списание „Балканско езикознание“, в което се публикуват проучвания за българския език и балканските езици.

 

 

Една от основните задачи на Института за български език е описанието и кодифицирането на книжовноезиковите норми. Правописните правила и нормативно установеният правопис на думите се регламентират в академичните правописни речници, най-новият от които е „Официален правописен речник“ (2012). През 1982–1983 г. е издадена тритомната „Граматика на съвременния български език“, а през 2013 г. излиза тритомното издание „Българска лексикология и фразеология“. Това са най-авторитетните теоретични трудове в съответните области.

 

 

В резултат от лексикографската работа в продължение на десетилетия са издадени голям брой речници и справочна литература. За успешното осъществяване на различни изследователски проекти се изграждат електронни корпуси, които подпомагат научната работа и улесняват достъпа до уникални ресурси от специализирани научни области като диалектология, ономастика, терминология.

 

 

Със съдействието на поколения учени към Института за български език е създадена библиотека, която поддържа книжен фонд от над 30 000 заглавия.

 

 

 

Директори

 

Акад. Стоян Романски (директор на Института 1942-1951 г.)

 

Акад. Владимир Георгиев (директор на Института 1951-1957 г.)

 

Чл.-кор. проф. Любомир Андрейчин (директор на Института 1957-1975 г.)

 

Проф. д.ф.н. Светомир Иванчев (директор на Института 1975-1977 г.)

 

Акад. Валентин Станков (директор на Института 1977-1979 г.)

 

Чл.-кор. проф. Дора Иванова-Мирчева (директор на Института 1979-1989 г.)

 

Чл.-кор. проф. Тодор Бояджиев (директор на Института 1989-1992 г.)

 

Доц. д-р Стоян Жерев (директор на Института 1992-1994 г.)

 

Доц. д-р Юлия Балтова (директор на Института 1995-2002 г.)

 

Проф. д.б.н. Васил Райнов (директор на Института 2003-2011 г.)

 

Проф. д-р Светла Коева (директор на Института 2012-2020 г.)