EN

Публикации

Секция за българска диалектология и лингвистична география

 

Карта на диалектната делитба на българския език

 

 

Атласи:

 

Български диалектен атласБългарски диалектен атлас. Обобщаващ том. Ч. I-III. Фонетика. Акцентология. Лексика.
(авторски колектив).Книгоиздателска къща Труд. София, 2001, 538 с.
Картите в Обобщаващия том (368 на брой) са изработени въз основа на материал от над 2300 селища от цялата езикова територия, картографирани в 11 регионални атласа, 6 от които са излезли от печат.

 

Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Встъпителна част.

 

 

Изд. на БАН. С., 1988.
В атласа са включени 28 карти на основни диалектни особености.

 

 

Български диалектен атласБългарски диалектен атлас. Т. I-IV

 

Т. I. Югоизточна България. Ч. I. Карти. Ч. II. Статии. Коментари. Показалци. С., 1964.
Т. IІ. Североизточна България.Ч. I. Карти. Ч. II. Статии. Коментари. Показалци. С., 1966.
Т. IІІ. Югозападна България. Ч. I. Карти. Ч. II. Статии. Коментари. Показалци. С., 1975.
Т. IV. Северозападна България. Ч. I. Карти. Ч. II. Статии. Коментари. Показалци. С. 1981.

 

 

 

Български диалектен атлас. Български говори в Егейска Македония. Т. І. Драмско, Сярско, Валовищко и Зиляховско Ч. І. Карти. Ч. II. Статии. Коментари. Показалци.
автор: Йордан Н. Иванов.С., 1972.

 

Български диалектен атлас. Северозападни бългaрски говори в Царибродско и Босилеградско.Ч. І. Карти. Ч. II. Статии. Коментари. Показалци. С., 1986.
автор: Рангел Божков

 

 

Поредици, колективни сборници и речници:

 

Трудове по българска диалектологияТрудове по българска диалектология.

Кн. 1-13, Изд. на БАН, С.,1965-2002.
В поредицата са публикувани монографични трудове, в които се изследват системите на българските диалекти от различни части на езиковата територия.

 

 

 

 

Българска диалектология. Проучвания и материалиБългарска диалектология. Проучвания и материали.

Кн. 1-10. Изд. на БАН. С., 1962-1981.
В поредицата са публикувани над 30 диалектни речника, в повечето случаи придружени с кратки описания на говорите. В нея са включени и няколко лексиколожки изследвания.

 

 

 

Лингвистични студии за МакедонияЛингвистични студии за Македония.

С., 1996.
Публикувани са 9 студии, посветени на фонетични, фонологични и словообразувателни проблеми на българския език.

 

 

 

Сб. Карпато-балканский диалектный ландшафт. Язык и культураСб. Карпато-балканский диалектный ландшафт. Язык и культура.

РАН. Иститут славяноведения. Москва, 2008.
Българското участие в сборника (с. 355-479) е представено от Л. Василева, Сл. Керемидчиева и М. Витанова, които са подготвили за печат всички теренни материали (от 15 села) за Общокарпатския диалектен атлас. Трудът е постижение в областта на научноприложните разработки. Съпоставителните изследвания в него имат и теоретично значение за изясняване на взаимовлиянията на лексикално равнище между различни по тип езици.

 

Кратък речник на диалектните думиКратък речник на диалектните думи.

автори:Лучия, Антонова-Василева, Славка Керемидчиева.
С., 2001, Планета 3, с. 284.
Речникът включва повече от 6 000 диалектни думи, които се срещат в художествените произведения на български автори, изучавани в училище.

 

 

 

Монографии:

 

Ст. Стойков. Българска диалектология.
Трудът е първото системно и обобщено изследване, посветено на общата и българската диалектология. В него са разгледани по-характерните особености на българските диалекти от различни езикови равнища. Обръща се внимание и на социалните говори, и на отношението между българския книжовен език и народната реч. В тези издания е публикувана и студията на М. Младенов “Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония” и е допълнена библиографията.

 

М. Тетовска-Троева, Отглаголни имена за лица в българските говори. Nomina agentis. Изд. на БАН, С.,1988, 202 с.
Трудът е първото пълно изследване на една от основните словообразувателни категории на съществителните имена, в което се анализират словообразувателните типове в българските диалекти от цялата езикова територия. Направена е съпоставка с книжовния език, като са откроени диалектните словообразувателни особености.

 

М. Тетовска-Троева, Десубстантивни деятелни имена в българските говори. Nomina actoris, Изд. на БАН, С., 1992, 173 с.
Въз основа на материал от цялата езикова територия в труда се прави пълна характеристика на една от основните словообразувателни категории при съществителните имена в българския език. Чрез съпоставката с книжовния език се открояват общобългарските и диалектните словообразувателни особености.

 

Славка Керемидчиева. Говорът на Ропката. Родопска граматика. С., 1993, Микропринт, с. 343.
Книгата представя цялостно граматично описание, обхващащо характерните фонетични, морфологични, акцентологични и синтактични особености на старинния родопски диалект от областта Ропката (Асеновградско).

 

Мария Вачева-Хотева, Славка Керемидчиева. Говорът на село Зарово, Солунско. С., 2000, 480 с.
Трудът представя достоверно събран материал от преселници от солунското село Зарово, унищожено през 1913 г. Съдържа голям речник с около 8 000 лексеми, исторически, демографски и етнографски сведения за селото, обща и лексикосемантична характеристика на говора.

 

Ана Кочева-Лефеджиева. Немски лексикални елементи в българските говори. София, 2004, Мултипринт, с. 227.
В работата е представен обемният корпус от немски лексикални елементи (заемки и хибриди) в българските диалекти (териториални и социални). Извършен е фонетичен, морфологичен, акцентологичен и словообразувателен анализ на заемките в диалектите и фолклора.

 

Славка Керемидчиева. Копривщица – история и език. С., 2007, Мултипринт, с. 145.
На основата на изобилен лично събран теренен материал и проучване на много архивни и публикувани източници се очертава лингвистичната картина на някогашна и днешна Копривщица.

 

Георги Пухалев, Славка Керемидчиева, Илияна Пухалева. Казано на каменски. Етнолингвистично изследване на кв. Каменица – Велинград. С., 2008, ZOGRAPH.ORG, с. 233
Книгата представя първото комплексно етнолингвистично изследване на някогашното село Каменица, днес квартал на Велинград. За пръв път пред науката се изнасят данни от всички езикови равнища на значимия за диалектологията и историята на български език старинен каменски говор.

 

Лучия Антонова-Василева. Видовите глаголни основи в българските диалекти – семантично и морфологично изследавне – НАЦИД № Нд 246/2000.

 

Лиляна Василева. Сложни субстантивни хетероними в българските говори (в съпоставка със съответстващите им прости съществителни). – НАЦИД № 118/2005.

 

Елена Кяева. Названия за място (Nomina loci) в българските говори. – НАЦИД № 77/2000.

 

Кирил Първанов. Префиксна перфективизация в историята на българския език. Приета за печат он НС с протокол № 6/ 06.10.2008.