За старите врата

Ванина Сумрова

 

Може би сте си задавали въпроса дали в изречения като Делото се води при закрити | затворени (или открити | отворени) врата няма грешка. В тези терминологични съчетания, в географските названия Железни врата и Траянови врата, в следния пример от Библията Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? и в подобни изрази откриваме запазена стара форма за множествено число на съществителното име, поради което в тях няма грешка при съгласуването. Съвременната форма за единствено число
на съществителното име врата съвпада със старата форма за т. нар. двойствено число (която са имали предметите, състоящи се от две части), което обуславя съгласуването на формата за това множествено число с прилагателно или причастие също в множествено, а не в единствено число.
Същите остатъци от старата форма за двойствено число срещаме и при думите кола (в значение на едновремешно превозно средство с четири колелета, теглено от волове, биволи и под.) или уста. Така е в пословицата Като се прекатурят колата, пътища
много, в диалектния израз криви му колата (който се употребява за дете, когато не е в добро настроение и плаче или хленчи) или в съчетанията волски кола, железни кола, които са запазени в текстове от личното или народното творчество. В Ботевия стих Уста про-
клинат цяла вселена глаголът е в множествено число именно заради съгласуване с подлога уста, който е в множествено число. В съчетанието големи уста (Едно мече […] отваряше големи уста с бели остри зъби. Ив. Вазов) или във фразеологизма отварям | отворя едни (такива и под.) уста (– Ами туй, Ценке, ти ли си? Ти ли си отворила тези уста? П. Тодоров) и др. отново има съгласуване със старата двойствена форма за множествено число.
Така изрази като посочените не са погрешни, но днес звучат необичайно, архаично, тъй като пазят остаряла граматична форма.

в. „Аз Буки“ бр. 27, 14.VII – 21.VII.2016