къдèто нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място; в (на, към) това място, в (на, към) което. Той влезе в сянката на върбите и тръгна надолу, където беше къщата на Вълкана. Йовков. Надоле! / В студените бездни слезни, / където тела полуголи / се гърчат край черни стени. Смирненски. Там някъде, където планинската верига свършваше като отсечена огромна брадва, се гушеше в малка падина селцето Гушанци. Ст. Даскалов. 2. Въвежда подчинено определително изречение; в, на, при, около който. Той беше отишъл на кошарата, където имаха на куп повечко земя. Ст. Даскалов. И милва ми душата бодра / за лек път охолна мечта. / За лек път, за почивка тиха / през ясна вечер в родний кът, / където ме с милувки чака / на мойто щастие сънят. П. П. Славейков. Където (и) да ‒ навсякъде, където. Където и да ида, все за тебе мисля.
|