къч, къ̀чът, къ̀ча, мн. къ̀чове, къ̀ча (сл. ч.), м. (тур.). Диал. Задната част от тялото на кон или магаре. Тук се кара с някого, там шиба със суровица потните къчове на впрегнати претоварени коне. Д. Немиров. □ Хвърлям къч (разг.) ‒ силно ритам назад.
|