|
къ̀сам, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. 1. Правя нещо на късове. Мята се, къса дрехите си, бълнува. Йовков. 2. За дрехи, обуща и под. ‒ правя да се съдере, да стане негодно от много носене. Децата много късат обувки. 3. Бера, отделям плод, цвят, листа от стрък или клон. Ах, ето и слива... Долавям един клон. Късам и ям. Влайков. Милена все тъй нервно късаше листата на клончето и не можеше да отговори. Елин Пелин. 4. Прен. Разг. За преподавател ‒ пиша слаби бележки. 5. Прен. Причинявам силна душевна болка. Мъка късаше сърцето на Мито, като гледаше как добичето не ще да яде нищо. Ст. Даскалов. Звуците се откъртваха ту ниски, ту се издигаха и късаха душата със спотаен вопъл. Ст. Загорчинов. Тоя шум късаше нервите ми. късам се страд. Без възел въже по-лесно се къса. Погов. Дето е тънко, там се къса. Погов. □ Късам от залъка си ‒ отделям от най-нужното си.
|