Речник

къдè I. нареч. 1. В пряк и непряк въпрос ‒ на кое място, към кое място. Къде си вярна ти любов народна, / къде блестиш ти, искро любородна. Д. Чинтулов. Къде ще идем? Свят широк, далечен, / а водната пустиня е безкрайна. Дора Габе. Стой, Райко, стой бе, братко, къде в тоя дъжд? ‒ викаше старият хусарин. Ст. Загорчинов. Захаринчо тръгна, без да знае къде. Елин Пелин. 2. Разг. При сравнение, обикн. в съчет. с прилагателно или наречие в сравнителна степен ‒ за изтъкване на несравнено по-голямо предимство, превъзходство на едно нещо пред друго; колко повече. Къде са по-гостоприемни българите: българинът една стая да има, пак ще те покани. Ал. Константинов. Нека се люлее там доле на мегдана голямото хоро. Това тук къде е по-весело и по-мило. Влайков. II. Като съюз. 1. Въвежда подчинено допълнително изречение ‒ непряк въпрос; на кое място, към кое място. Кажи сега, ако знаеш, къде са тия пусти пари. Ст. Даскалов. 2. Диал. Където. От тогава къде ходя, разковниче търся. Елин Пелин. Кория покриваше върхове и долини до къде ти око види. Елин Пелин. 3. Разг. Като съотносителен съюз при изреждане; било-било, ту-ту. А през това време бричката на Гроздан, теглена къде тръс, къде ходом, изобикаляше блоковете. А. Гуляшки. Четеш ли за изпита? ‒ Къде чета, къде не. III. Като частица. Разг. В съчет. с кратките дателни форми на личното местоимение или с ти като частица ‒ за подчертаване на отрицание, възражение. Не мога, татко. Къде ти мога? Аз тука по бърза работа съм дошъл. Елин Пелин. Не знам да играя карти… Къде ми е останало време за такива работи. Вежинов. Ето, вижда се кой ще победи... Къде ти може да се бори бай Илия с тия младежи? Кр. Григоров. IV. Като предл. 1. Диал. За означаване на посока; към. Двата хъша станаха и потеглиха къде вратата. Вазов. Кака Дона сложи детето къде прозорците на постилката. Влайков. 2. Разг. За приблизително, не точно определяне; към, около. Къде полунощ гостите се сбогуваха и си излязоха весели и благоразположени. Вазов. Когато дойдох къде третия километър, на близко разстояние от мене мернаха се в мъглата хора. Вазов. □ До немай къде (разг.) ‒ до крайна степен, извънредно много. И ето това единствено участие го трогва до немай къде. Йовков. Къде да е (разг.) ‒ безразлично на кое място, все едно къде. Къде не ‒ навсякъде. Къде не ходих ‒ нигде моето име не срещнах. Ц. Церковски. Къде ще му излезе краят (разг.) ‒ не зная до какъв край, положение ще се стигне. Вие сте толкова внучета. Ако всяко поиска да се учи, къде ще му излезе краят? Ив. Бурин. Няма къде (разг.) ‒ по необходимост; по неволя. Наскоро бяха изборите. Янко си даде гласовете на Ноно. Той се дърпа, кри се, кръшка, па най-после няма къде, хвана се. Елин Пелин. От къде накъде (разг.) ‒ на какво основание, поради каква причина, защо. А-а, бае Павле!... От къде накъде да те намерим сега тук? Влайков. От немай къде (разг.) ‒ по необходимост, при невъзможност да се постъпи по друг начин. Наистина сега господарите го поканиха на обеда, но това стана от немай-къде. Дим. Димов.