къ̀лцам, -аш, несв., прех. 1. Удрям, чукам нещо да стане на дребни парчета. Нана Лиловица бе седнала в къщи до огъня и кълцаше месо да приготви кюфтенца за болника. Влайков. Едни от шътачките чистят ориз, други кълцат пресол, други режат лук. Влайков. Кълцани орехи. 2. Кълва. кълцам се страд. □ Кълцам сол (лук) някому на главата (разг.) ‒ карам се язвително някому. Божана, горката, много ме ядосваше... Е-е, да знаеш, колко лук ми кълцаше на главата. Елин Пелин.
|