|
кълбò, мн. кълбà и кълбèта, ср. 1. С мн. кълбà. Геометрично тяло, получено от въртенето на окръжност около диаметъра ѝ; сфера. Повърхнина на кълбото. Обем на кълбото. || Обр. Крайцерът „Надежда“ изпущаше кълба дим през високата димна тръба. Д. Добревски. По пътя, който се спускаше към гората, се вдигаха кълба прах, а се чуваше и тропот от бясно конско препускане. Ст. Загорчинов. Излезе вятър и въртеше, развяваше по всички посоки бели снежни кълба и мрежи. Дим. Талев. 2. С мн. кълбèта. Прежда, конци, навити, намотани във форма на такова тяло. Развивам кълбета прежда. Намотавам кълбо. □ Земно кълбо ‒ планетата Земя. На кълбо ‒ за човек и животно: със свити, прибрани крайници. В дъното на колата лежи Захарий, останал свит на кълбо. Л. Стоянов.
|