|
къс, къ̀сът, къ̀са, мн. къ̀сове, къ̀са (сл. ч.), м. Част, малък дял от нещо; парче. Къньо хвърли на кучето голям къс месо. Йовков. || Откъс. В програмата влизаха късове от най-прочути опери. 2. Отделен предмет, отделна бройка от еднакви предмети. Кутия цигари от 100 къса.
къс, -а, -о, прил. 1. Който не е голям на дължина. Противоп. дълъг. Младият сириец изважда късия си меч и иска да се самоубие. Смирненски. Другият, къса лулица засмукал, / гледа из нея как пушек се вий. П. П. Славейков. На лъжата краката са къси. Послов. || Разг. Рядко. Който е малък на ръст; нисък. Късият шоп му грабна пушката. Вазов. 2. Който е сбит, стегнат; кратък. Гроздан даваше къси отговори на запитванията на жена си за цената на воловете. Йовков. 3. Който трае малко време; краткотраен, кратковременен, непродължителен, кратък. Направихме къса почивка тука. Вазов. У Лалка се появи силна треска ‒ огница, която в късо време трябваше да я заведе в гроба. Вазов. Къс живот. □ Къса памет ‒ слаба памет. Къси вълни (радио) ‒ електромагнитни вълни с дължина от 10 до 100 метра, които служат за радиосъобщения. Късо съединение ‒ допиране на два електропровода, без да е включен във веригата електрически уред. Има къс ум ‒ глупав е.
|