|
къ̀рша, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Чупя, троша, ломя клони или пръчки. Едно ви халал не струвам, / дето ми елхи кършехте, / че ги на хурки правехте. Нар. пес. Там буря кърши клонове, / а сабя ги свива на венец. Ботев. Момче, не кърши ни плетищата криви ‒ / не струва то тъй крадешком. К. Христов. || Прочиствам растение от излишни младочки или пъпки. Трябва да кършим лозето. Кършихте ли тютюна? 2. За ръце, пръсти ‒ извивам при скръб, отчаяние. Булките се мислят овдовели ‒ / гледат Пирин, пръстите си кършат. Вапцаров. Яно! Що ходиш, що кършиш ръцете? / Де ти е памет? Що е на сърце ти? П. П. Славейков. || За снага, тяло ‒ правя напети движения, извивки. Кърша снага. || Правя плавни извивки на гласа си, като пея. Кацнала е пъстрокрила птичка / на тополата на гол вършец, / кацнала е и от ранно утро / пее, кърши сребърен гласец. К. Христов. кърша се възвр. и страд.
|