Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
къде
къделя
където
къдешен
къдра
къдрав
къдравокос
къдрене
къдрест
къдрица
къдрокос
къдря
къдря се
къдър
къдърец
къжел
къклица
къкличав
къкрене
къкря
къкъл
къл-къл-къл
кълбест
кълбо
кълбовиден
кълбообразен
кълва
кълване
кълвач
кълка
кълн
кълна
кълна се
кълня
кълняемост
кълцам
кълцане
кълча
кълча се
кълчене
кълчища
кълчищен
към
къмто
къна
кънвам
кънки
кънна
къносам
къносвам
къносване
кънтеж
кънтене
кънтя
къпален
къпалня
къпане
къпина
къпинак
къпони
къпя
кър
кървав
кървавене
кървавица
кървавочервен
кървавя
кървен
кървене
кървя
кърджалии
кърджалийски
кърища
къркам
къркорене
къркоря
кърлеж
кърма
кърмач
кърмаче
кърмачка
кърмене
кърмилка
кърмило
кърмчия
кърмъз
кърмъзен
кърмя
кърн
кърнене
кърня
кърпа
кърпач
кърпачество
кърпеж
кърпел
кърпене
кърпикожух
кърпичка
кърпя
кърсердарин
кърски
кърт
къртене
къртица
къртичав
къртичи
къртичин
къртичина
къртовски
къртя
кърчаг
кърша
кършене
кърши ме
къс
късам
късам се
късане
късен
късичък
късмет
късметлия
късно
къснозрейка
късо
късо-
късоврат
късоглед
късогледство
късокрак
късометражен
късче
кът
кът-кът
кътам
кътане
кътен
къткам
къткане
кътник
кътче
къч
къш-къш
къшей
къшла
къща
къщен
къщи
къщица
къщник
къщница
къщовник
къщовница
къщурка

към предл. 1. За означаване, че движението на някого или нещо е отправено по посока на определена цел, без да я достига. Иван Белин се запъти право към къщи. Йовков. Победители и победени ‒ всички се затекоха към баща си да се тъжат или оправят. Вазов. Добитъкът се спущаше от баирите към село в облак прах. Ст. Даскалов. Ден и нощ бръшлян посяга / към тополина снага. Яворов. 2. При отвлечени съществителни ‒ за означаване целта на действието. Подетите инициативи вървят бавно, но сигурно към осъществяване. Елин Пелин. Вървя към гибел. Призовавам към съпротива. || При глаголи като минавам, преминавам, пристъпвам, приспособявам се и под. ‒ за означаване, че се започва нова дейност или се преминава в ново състояние. Председателят мина към разпит по процеса. Елин Пелин. Той привикна към нещастието на брата си, не се плашеше от неговия вид и от неговия страшен, вторачен, мълчалив поглед. Елин Пелин. Той мина към четене на доклада. Събранието пристъпи към изказвания. Преминавам към офанзива. 3. При глаголи, съществителни и прилагателни с отвлечено значение ‒ за изразяване на отношението спрямо някого или нещо. Опитите ѝ да привърже Еньо към себе си като че ли повече го оттласваха. Елин Пелин. Тоя човек показа чудна преданост към нас в тия нещастни времена. Величков. Строг съм към децата. Чувствителен към обиди. 4. За означаване, че някой предмет или лице се намира близо до нещо, или че някакво действие се извършва близо до нещо; около, в близост до. Жените бяха насядали отделно, но към края на трапезата. Йовков. Към средата на лагера се зачу кавал. Йовков. Те живеят към градината. 5. За означаване на приблизителност по време или количество; около. Към пладне слънцето припече и стана горещо. Йовков. Ела в къщи към осем часа. От града до селото има към десет километра. Набрах към 3 килограма грозде. || В съчет. до към ‒ приблизително до, около. Задръж книгата до към средата на месеца. 6. За означаване, че нещо се прибавя, съставя част или е свързано по характер с даден предмет или група предмети. Към дългата върволица на шествието прииждаха и последните закъснели жени и деца. Елин Пелин. Мястото между шосето и входа не спада към парцела на фабриката. Дим. Димов. Стихотворението „Хаджи Димитър“ на Хр. Ботев отнасят към баладите. Увертюра към опера.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.