|
къ̀ща, мн. къ̀щи и (събир., диал.) къщя̀, ж. 1. Сграда, в която живеят люде: жилище, дом. Да се завърнеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне. Дебелянов. Цялото село, с къщите си и овошките си тънеше в черен мрак. Йовков. Неговата голяма и бяла къща беше на лично място сред селото. Елин Пелин. И тримата бяха женени, имаха деца, и всички живееха в една къща със старите. Елин Пелин. Плахо пламват първи светлинки в къщята, / хълмовете се изострят, потъмняват / и вечерницата ярко заблестява. Багряна. Те го пъдят от селото, той пита за поповата къща. Погов. 2. Прен. Разг. Членове на семейство, които образуват домакинство. Цигулар къща не храни, цигулар дом не събира. Погов. Когато ти си весел, татко, цялата къща е весела. Елин Пелин. || Работа, свързана с домакинството и семейството. Синовете и снахите на Герака гледаха къщата и вършеха полската работа. Елин Пелин. 3. Предприятие, което се занимава с търговия. Заложна къща. Филмова къща. Търговска къща. □ Вдигам къщата на главата си ‒ вдигам голям шум, създавам безредие. Въртя къщата ‒ редя, гледам къщата.
|