къдèля ж. Извлачена вълна, която се прикача на хурка, за да се преде. Работните жени допридаха къделите си, плетяха чорапи и слушаха затаено. Кр. Григоров. Баба Иваница беше седнала и влачеше къдели на дарака. Йовков. Мустаците му увиснали, дълги, бели като къдели, леко се поклащаха на дебелите бърни. Ст. Даскалов.
|