къ̀сен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. За срок от време ‒ който се приближава към своя край. Веч късна е есен, коситба се мина, / вей острият вятър есенни. П. П. Славейков. И той очакваше нетърпеливо да се смрачи, да настане късна вечер. Вазов. || Който става в последните минути на определеното за нещо време. Късните студове на тая зима се усилваха повече и повече от северните ветрове. Вазов. 2. Който става или идва след обикновеното или определеното време. В село се късни прибират жетварки. П. П. Славейков. Късен гост. Късна ябълка. Късни пролетни култури. 3. Рядко. Който се явява след много дълго време. Етруските са късни потомци на троянците.
|