|
къ̀дра, обикн. мн. къ̀дри, ж. Къдрица. А тихият вечерник развява изскочилите изпод калпака му буйни къдри. Влайков. Над мен се навежда познато женско лице с меки руси къдри. Л. Стоянов. Неговото хубаво, но мъжествено лице се полускриваше в черните буйни къдри, които излизаха изпод шлема. Ст. Загорчинов.
|