|
къ̀драв, -а, -о, прил. 1. За коса или козина ‒ който е вълнообразно навит. Той имаше хубава, ръждивочервена и къдрава коса. Йовков. Момичето беше русо, с къдрава коса и сини очи. Кр. Григоров. 2. За човек или животно ‒ който е с вълнообразно навита коса или козина. Къдраво куче. || Прен. Който е с вълнообразна повърхнина. Слънцето беше премрежено от едно малко, къдраво облаче. Влайков. Къдрав, лих поток се пени. Яворов. Къдрави лозя се катереха по склона. Ст. Загорчинов.
|