къ̀дър, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Остар. Поет. Къдрав. Черна или руса къдра главица, дълга като коприна коса… ето каква е коприщенската жена. Каравелов. Насред полето върба ‒ и троица / цигани виде: излегнати там. / Къдра глава бе отпуснал едина, / сграбчил цигулка в извита ръка. П. П. Славейков.
|