|
къ̀жел, мн. -жли, м. Диал. 1. Горна конусовидна част на хурка, където се връзва къделята. 2. Конусовиден планински връх; копен. Не можахме да видим ни Юмрючал, ни прекрасния къжел на Еленин връх, ни островръхата Кадийница. Вазов. Ту бисерний Пирин, / изрязан в модра твърд, ту пък Родопа син / изпречи къжели страхотни в кръгозора. К. Христов.
|