|
кълвà, -èш, мин. св. -àх, несв., прех. 1. За птици ‒ хващам храна с човката си, ям. Две новоизлюпени жълти пухкави пиленца кълвяха разпилени зърна. Емил Коралов. Дошли врабци / и подкачили да кълват. Михайловски. 2. За птица ‒ удрям, бия с човката си. Петелът кълвеше една кокошка. 3. Прен. Разг. Уча нещо механически, без да го разбирам добре; зубря. кълва се възвр., страд. и взаим. На бунището два петела цял час вече водят борба ‒ дращят се с яките си нокти, кълват се по очите и главата. Г. Райчев.
|