|
кълнà се, -èш се, мин. св. клèх се и кълнàх се, несв., непрех. Изричам, давам клетва. Аз съм се клела, заклела, / и клетвата ми вярна е ‒ / първо ми либе Никола, / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков. || Заричам се с клетва да направя или да не направя нещо. Той се кълнеше в душата си, при първа възможност да убие Стефчова. Вазов. || Твърдя, че нещо е така или че не е така. Той се кълнеше, че всичко това е лъжа и клевета. Величков. И тя се божеше и кълнеше, че с очите си видяла. Вазов
|