къ̀лча, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Правя движения с ръце, пръсти или тяло под влияние на някакво чувство; кърша, извивам. Невянка си кълчеше ръцете отчаяна. Вазов. По лицето ѝ бе напечатано безпокойство и страх, очите ѝ разплакани. Тя кълчеше ръцете си и нещо думаше на двамата граждани. Вазов.
|