|
кънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. кънтя̀л, -а, -о, мн. кънтел̀и, несв., непрех. 1. Отразявам, засилвам звук; еча. Земята кънтеше под копитата на конете, вдигна се облак прах. Йовков. Цялото поле кънтеше от песните на работливите девойки. Елин Пелин. Салонът кънти от аплодисменти. || За глас, песен и под. ‒ разнасям се, чувам се надалеч; еча, отеквам. Пронизващият вик на болната още кънтеше в ушите ѝ. Дим. Димов.
|