|
къ̀рвав, -а, -о, прил. 1. Покрит, оцапан с кръв; окървавен. Спи, мой другарю, спи спокойно под кървавите знамена. Вапцаров. Кървав нож. || В който има кръв, примесен с кръв. Гъркът хриптеше все още и от устата му излизаше кървава пяна. Дим. Димов. Кървав бифтек. || Който е от кръв, от който тече кръв. Пролет моя, бяла пролет ‒ / ... / да възвърнеш хиляди надежди, / да измиеш кървавите рани. Вапцаров. Кървави петна. Кърви ви следи. 2. Кръвопролитен; съпроводен с много кървави жертви. Не тръгна той да търси громка слава / ни я кървав бой, ни в улична разправа. Яворов. 3. Прен. Червен като кръв. Обширното поле се губи на изток в една тъмна и опушена далечина, отрязана от небето с тънка кървава черта. Елин Пелин. □ Кървав труд ‒ много тежък, робски труд. Кървав пот ‒ пот при тежък непосилен труд.
|