|
къ̀рвен, -а, -о, прил. Диал. 1. Кървав, изцапан с кръв. Пред него се пръсвал народа, / кат стадо пред вълка настървен, / че плян и погибел вещаял / навсякъде мечът му кървен. П. П. Славейков. 2. Кръвопролитен, съпроводен с много кървави жертви. Върлий бой, / на север упорит започнат и най-изпървен, …, и настървен и кървен / се бързо подлови пo-лют и по-жесток / при средния редут на дясно от Висок. П. П. Славейков.
кървèн. Вж. кръвен.
|