къ̀ркам, -аш, мин. св. -ах, несв. 1. Непрех. Издавам звук кър-кър; къркоря. Лобното място беше една влажна и зелена усойна, из която къркаше малка баричка. Вазов. Огнището загасна, дето весело къркаше бобът. Вазов. 2. Прех. Разг. Пия много алкохол.