Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
къде
къделя
където
къдешен
къдра
къдрав
къдравокос
къдрене
къдрест
къдрица
къдрокос
къдря
къдря се
къдър
къдърец
къжел
къклица
къкличав
къкрене
къкря
къкъл
къл-къл-къл
кълбест
кълбо
кълбовиден
кълбообразен
кълва
кълване
кълвач
кълка
кълн
кълна
кълна се
кълня
кълняемост
кълцам
кълцане
кълча
кълча се
кълчене
кълчища
кълчищен
към
къмто
къна
кънвам
кънки
кънна
къносам
къносвам
къносване
кънтеж
кънтене
кънтя
къпален
къпалня
къпане
къпина
къпинак
къпони
къпя
кър
кървав
кървавене
кървавица
кървавочервен
кървавя
кървен
кървене
кървя
кърджалии
кърджалийски
кърища
къркам
къркорене
къркоря
кърлеж
кърма
кърмач
кърмаче
кърмачка
кърмене
кърмилка
кърмило
кърмчия
кърмъз
кърмъзен
кърмя
кърн
кърнене
кърня
кърпа
кърпач
кърпачество
кърпеж
кърпел
кърпене
кърпикожух
кърпичка
кърпя
кърсердарин
кърски
кърт
къртене
къртица
къртичав
къртичи
къртичин
къртичина
къртовски
къртя
кърчаг
кърша
кършене
кърши ме
къс
късам
късам се
късане
късен
късичък
късмет
късметлия
късно
къснозрейка
късо
късо-
късоврат
късоглед
късогледство
късокрак
късометражен
късче
кът
кът-кът
кътам
кътане
кътен
къткам
къткане
кътник
кътче
къч
къш-къш
къшей
къшла
къща
къщен
къщи
къщица
къщник
къщница
къщовник
къщовница
къщурка

къ̀рлеж1 м. 1. Паякообразен паразит, който се впива в тялото на животните или човека, за да смуче кръв. Ixodes ricinus. Смуче им потта и кръвта като кърлеж. Влайков. 2. Прен. Обществено вреден човек; експлоататор. Прангата ли! ‒ викаха те. ‒ Тоя изедник, тоя кърлеж, дето е оскубал сиромашията, дето е ограбил селската мера. Влайков.

къ̀рлеж2 м. Диал. Индустриално растение: рицин. Ricinus communis.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.