|
къ̀рмя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Давам на кърмаче да суче. Панчовица си премълча и захвана да кърми детето. Влайков. Майката, изглежда, скоро бе кърмила детето, дори пазвата ѝ бе разкопчана. Ст. Загорчинов. 2. Остар. Давам кърма1 на животни. Всяка вечер кърмим кравите. 3. Прен. Отглеждам, отхранвам. Плодоносните недра на земята са кърмили само буйна и дива растителност. Йовков. Българийо драга, мила, / земя пълна с добрини, / земя, що си ме кърмила, / моя поклон приеми. Вазов. кърмя се възвр. и страд.
|