къ̀рня, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Сека клони или клончета с шума от дърво за храна на добитък; кастря. Тошовица се върна озлобена в къщи, а мъжът ѝ грабна малкото секирче, с което кърнеше шума, и полетя подир шествието. Ст. Даскалов. кърня се страд.
|