|
къ̀рпа ж. 1. Четвъртит къс платно за изтриване, бърсане; пешкир. Той бършеше усилено с кърпа потта по челото си. Вазов. Кърпа за лице. Кърпа за ръце. || Къс плат за бърсане и чистене. Кърпа за прах. 2. Четвъртит къс плат за забраждане; забрадка. Лазаринка спусна кърпа ниско над очи и лицето ѝ пламна от срам. Елин Пелин. Една млада жена стоеше там, облечена в бяло и с бяла кърпа на главата си. Йовков. 3. Диал. Тлъста ципа, която обвива червата на животно; було. □ Имам го в кърпа вързано (разг.) ‒ напълно е сигурно за мене. Носна кърпа ‒ четвъртит къс платно за бърсане на носа.
|