|
къ̀ртя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Чупя, ломя нещо твърдо, за да отделя парчета от него. Цели шест години съм къртил камъни в една каменоломна. А. Каралийчев. || Отделям със сила нещо, което е скрепено здраво към нещо друго. Понеже вратата се не отваряше, оня, който искаше да влезе, хвана да я троши и кърти. Вазов. Бурята кърти вековни дървета. Къртя мазилката на стената. къртя се страд.
|