|
късмèт м. (араб.). 1. Добра сполука, щастие. Вземи момичето... Късмет в къщи да ти донесе. Елин Пелин. Мене повярвай, послушай, / да си намериш късмета: / бяла ханъма да станеш. П. Р. Славейков. Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет. Погов. || Щастлива случайност, добър случай. Зарадва се и тя, че чедото ѝ е намерило добър късмет, както се радва и всяка майка зарад своето чедо. Влайков. 2. Съдба, орис. Ех, такъв ни е бил късметът, Кольо, ‒ продума с насълзени очи Тинка. Влайков. Всеки с късмета си. Опитай си късмета. 3. Диал. Пара или дряново клонче, наречено с добро пожелание и поставено в баница срещу Нова година, Коледа или Заговезни, за да се падне някому. В тутманика са скрити късметите. И всеки ще види какъв ще бъде неговият късмет. Влайков.
|