|
къ̀сно нареч. 1. В края на определения период от време. Чак до късно през есента ханът се пълнеше с хора. Йовков. Работата бе привършена късно след обед. Дим. Талев. Късно през нощта пристигнах в село. 2. След установеното, определено време. Рано излизаше, късно се връщаше. Г. Стаматов. ‒ Късно си дошъл, сине. ‒ Баща ти вече няма пари. Елин Пелин. По-късно Яна се залови да мете двора. К. Петканов. По-добре късно, отколкото никога. □ Рано или късно ‒ когато и да е. А брожението расте всеки ден, и тука и наоколо: рано или късно въстание ще има. Вазов.
|