|
къ̀со нареч. 1. С неголяма дължина. Мустаците му, късо подстригани, бяха силно прошарени. Вазов. Опашката на кучето бе отрязана късо. || Сбито, кратко. Иван Белин късо и отсечено разказва как уловил вълчетата. Йовков. 2. Краткотрайно. Изведнъж той трепна, провикна се високо и късо. Йовков. □ На късо ‒ на кратко, без подробности.
|