къ̀там, -аш, несв., прех. Диал. 1. Крия, прибирам нещо, за да го запазя. А той пара по пара е кътал ‒ от сън и от здраве късал, та е натрупал това си богатство. А. Страшимиров. 2. Нареждам, шетам вкъщи. Кътаха с нови постелки и възглавници гостната стая. Вазов. кътам се страд.
|