къ̀тник, мн. -ци, м. Страничен по-голям зъб, който служи за дъвкане; кътен зъб. От тогава до днес тия първобитни клещи са се увирали в хиляди уста, вадели са хиляди зъбове, предни, кътници и кучешки. Вазов.