|
къ̀тче, мн. -та, ср. Умал. от кът. Това е прелестно зелено кътче, оросявано от река Рила, което се радва на нилско плодородие. Вазов. От всички континенти / и посоки на земята ‒ / от кътчета на глобуса ‒ / нечути, непознати, / дойдоха тук (пратеници на мира) по въздуха, / по суша и море. Багряна.
|