Свързани ли са по произход думите сърц՝е, сред՝а и с՝ърдя се?

Красимира Фучеджиева Замисляли ли сте се какъв е произходът на глагола с՝ърдя се ‘обзема ме чувство на раздразнение, гняв, недоволство’? Историята му показва, че той е свързан етимологично със съществителното име сърц՝е.Глаголът сірдя се е продължител на праславянския глагол *sьrditi … Продължи

Неслучайно и неведнъж пишем за това

Ваня Мичева В българското публично пространство продължава да се пише: не случайно и не веднъж, въпреки че правилно е слятото писане. Откриваме песента на Милица със заглавие: „Не случайно“; заглавие на разказ от Михаил Фатахов: „Хората се срещат не случайно“; … Продължи

Защо грешим при простите отрицателни форми за повелително наклонение?

публикувано в: Граматика | 0

Илияна Гаравалова С повелителните форми се сблъскваме още в най-ранна детска възраст, възрастните често ни нареждат: „Стой мирно!“, „Не плачи!“. Употребата на разглежданата морфологична категория се подчинява на ясни правила, относително без изключения.Въпреки това обаче грешки не липсват. Най-често трудности … Продължи

За един интересен тип съществителни нарицателни имена

Сия Колковска Съществува една интересна категория съществителни нарицателни имена, които се образуват от съществителни собствени имена за лица, географски обекти, компании и под. В едни случаи тези названия възникват без промяна във формата на собствените имена. Такива са названията на … Продължи

За словотворчеството в езика ни

публикувано в: Лексика | 0

Георги Митринов Във втората част на хумористичното стихотворение „Баланиади“ на Христо Смирненски също се откриват примери, с които авторът осмива опитите на езиковеда Ал. Теодоров-Балан да заменя думи от домашен, български произход с други, по-редки:Себеспомням лунни нощи,себеспомням всеки ден.Устодопреници ощенощем … Продължи

Има ли дума срутище в българския език?

публикувано в: Лексика | 0

Диана Благоева Водещият на авторитетно телевизионно предаване коментира неотдавна в ефир: „Една дума обикаля българското медийно пространство в последния месец. Дума – нова, нетипична, грубовата и дори недодялана – срутище“. Образуванието срутище действително придоби особена актуалност в последно време. Но … Продължи

За мястото на ударението в думите

публикувано в: Правоговор, Ударение | 0

Марияна Витанова Много важно е, освен да познаваме правописа на българския език, да спазваме и правоговорните правила. Неправилно поставеното ударение може да промени смисъла на казаното. За съжаление, и в медиите може да се чуят изречения като: Кметът беше увèрен … Продължи

Социалната дистанция – многоактна езикова комедия

публикувано в: Лексика | 0

Цветелина Георгиева Една от препоръките за забавяне разпространението на COVID-19 беше/е: доброволно да ограничим физическия си контакт с други хора, като останем все пак свързани с тях. И се появи призивът: Спазвайте социална дистанция! Много скоро след огласяването му не … Продължи

Заболявяемост и преживаемост

Диана Благоева В обстановката на коронавирусна пандемия ежедневно ни залива информация, наситена с медицинска терминология. Забелязва се, че някои от термините, придобили особена актуалност напоследък, се употребяват в различни варианти. Така например една онлайн медия съобщава: Здравното министерство отчете рекордна … Продължи

Учене и навик

Марияна Цибранска-Костова Думите уча, учител, ученик съществуват още в старобългарски. Тяхното пряко и преносно значение не се е променило от миналото до съвременността. Но в старобългарската лексикална система има и други глаголи, които назовават една от основните човешки дейности – … Продължи

1 14 15 16 17 18 19 20 37